Допълнения към концепцията за цялостни промени в ЗДОИ касаещи проактивност и достъпност

December 8, 2014

ЗДОИ е закон за достъп до обществена информация.

ПДИ приготвят предложения за цялостна промяна на закона и как го виждат те.

От наша страна се заехмe да опишем в сбоводен текст какво дефинира “проактивното публикуване” и какво е изискването за да бъде информация достъпна.

Зае Антон Стойчев:

Като се замисля всичките ми коментари най-силно се обединявят около 2 неща: “свързаност и актуалност”. Защо “свързаност и актуалност”. Свързаността е нещото което дава възможност от 1 публикация/документ да се намери нишката до друг. Да се направи извод за процеса, който е минал. “Свързаност и актуалност” обхваща 1,3,4,5,6,7,8. от горните. Общо взето всичко освен 2 :)

Свързаността е ключа една информация да е полезна, понеже един документ по себе си няма голяма вероятност да съдържа всичко което 1 човек търси.

Затова главното нещо в интернета е връзките, линковете, които образуват “мрежата” от информация.

Давам пример:

Дадена институция публикува вътрешните си правила. Правилата са документ, който е създаван и обновяван с много промени, за които е имало много дискусии/работни групи и в тях са взети много решения и обосновки.

Обаче в момента аз просто виждам един документ. Наистина “ама то всичко е свързано”, но има приоритзация на тези връзки. Примерно аз бих искал да виждам

списък от линкове, връзки, позования към всичките дискусии, които са променили този закон

в дискусиите да виждам направените промени и списък с линкове от други закони които се смята че ще бъдат засегнати

в тези дискусии да има линкове към протоколите на случващото се повреме на тях

там, в протоколите да има линк към списъка с участниците

в списъка от участниците да има списък с линкове към поканите с дати и тн

Не просто списъци, а списъци с линкове/връзки. Така не се налага да се търси постоянно. Така се получава “цялата картина”. Тези списъци, анотации, са метаданни. Тук дори не става дума за отворени данни. Информация, която не е в отворени данни, пак може да има такива връзки към друга информция.

Ако знам, че всяка институция публикува така документите си, със списъци към свързани други документи, то в този момент на мен няма да ме интересува толкова много дали сайтовете им изглеждат различно или са структурирани различно. Понеже няма да ми се налага да търся толкова много.

В момента изглежда такива метаданни да липсват или да не са изчерпателни. А е нужно да не са “половинчати”. “Половинчати” е голям проблем, понеже се отбива номера че са направени, и трудно се спори че не са направени напълно.

За това нямам идея как да формулирам текст Вие имате повече опит, надявам се единствено че съм обяснил разбираемо. Това е много важно, не изисква усилия, а ефектът ще е огромен.

Свързаността на документи е хубаво да се спомене и когато се говори за списък с категории и типове информация, които да се публикуват и поддържат в базите данни.

Горе давам пример как всеки списък е списък от линкове/връзки. Тоест списъци с заглавие на документ и интернет адреса, където е публикуван.

За да адресираме проблема с документи, които остават “скрити” публикуваниете документи може би следните 4 точки биха помогнали (за нещата в скобите не съм сигурен):

> 1. Всеки публикуван документ (публикувана информация) трябва да има собствен интернет адрес - URL, и когато този адрес се посети да се получава точно този документ/информация, независимо от компютъра на който се посети. (тука има малко тафталогия извинявам се)

Ако се налага промяна на интернет адреса, където е публикуван даден документ, то старият адрес трябва да препраща автоматично към новият.

Интернет адресът и името на всеки документ (публикувана информация) трябва да бъде добавен към друг предишно-публикуван документ/интернет страница.

> 1. Интернет адресите на документите и тяхното съдържание трябва да бъдат достъпни за всички интернет търсачки. АЛТЕРНАТВНО: Интенрет адресите на документите и тяхното съдържание не трябва да бъдат скрити от интернет търсачки.

Тези четири неща ще създадат минималната свързаност, която ще позволи поне по някакъв начин да се намират неща в интернет.

Отвъд минималната свързаност може да говорим за:

уеднаквяане на вида и структурата на инфромационните системи, наричано още уеднаквяване на интерфейс и структурата

информационни системи, които посрещат всеки човек с описание какво е предназначението им и какво може да се очаква от работата с тях

видът и структурата (било то уеднаквени или не) да бъдат изработвани според проучване, в което се развиват различни варианти и те се избпробват и оценяват от крайния им ползвател (граждани и администрация)

Това са неизпчерпателни примери, които биха подобрили навигацията, ориентаицията вътре в самите системи.

Свързаността в алтернатво значение, се ползва и за идикатор дали до 1 документ/информация има постоянен достъп.

За да адресираме проблема с страници или цели информационни системи (сайтове), който изчезват за няколко дени/месеца поради технически проблем или просто по желание на дадения орган може би следните 3 точки ще помогнат:

Всеки орган изградил информационна система (сайт, програма, всякакъв софтуер) е нужно заедно с нея да е изградил и да следва план, в който се установява ред как да се поддържат резервни копия (backup) на системата и събираните от нея данни , като тези копия се правят периодично. Такивa резервни копия са стандартна процедура в индуситрията и позволяват възстановяването на нормалното функциониране на информационната система, когато се появят непредвидени проблеми и системата спре да работи.

При случаи, когато проблемите в системата са породени от големия интерес към нея (ползването ѝ от голям брои хора), се насърчава за решението на проблема да не се прибързва с закупуването на по-скъп хардуер или по-висока скорост на интернет/свързаност. По-удачното решение е изработката на информационната система да включва и механизъм за идентифициране на злонамерени или прекалено-чести употреби, който да не позволволява претоварване.

Всеки орган изградил информационна система (сайт, програма, всякакъв софтуер) е нужно заедно с нея да е изградил и да следва план, в който се установява ред как да се поддържа технически системата, дори след края на договора с изпълнителя. Такава поддържа най-често не е нужна постоянно, и не изисква постоянен отделен бюджет, но е нужен план, който позволява и описва по какъв начин, конкретно за тази информационна система, се иска техническо съдействие при проблем.

Актуалността е трудна за дефиниране. Със сигурност трябва да се определя спрямо вида/категория информация. Не мога да кажа със сигурност, но ми се струва удачно ако се изготвя списък от категории информация, за всяка категория да се установят и срокове/периодичност в които да се публикува промени. Липсата на публикации в този срок да се счита за официално твърдение на органа/институцията че няма какво да публикуват, и акотова се окаже лъжливо и са имали информация, но не са я публикували, то да има някаква санкция.

Относно хармонизацията на публикуваното и разликите в установеното и спазващото се с различните закони: Тука му е мястото на инфромационния комисар, като от нас може да допълним по едно допълнително изискване този комисар да оглавява и да бъде силно IT развит за да може да се обедини идеята за информационен комисар с идеята ни за CIO - ето какво е написал Божо по темата: http://blog.bozho.net/?p=1763 Цитирам го: Какво е CIO? Chief Information Officer. Уикипедия ни казва, че това е „най-старшият член на изпълнителното звено в едно предприятие, който е отговорен за информационните технологии и компютърните системи, които подпомагат целите на предприятието“ CIO-то има организационно-координационна работа; избира какви технологии да се използват, кога и от кого, и координира внедряването и използването им.