Първи проекти с отворен код в държавата

April 23, 2015

Нещо важно, случващо се за пръв път в България – беше публикуван кодът на софтуер, поръчан и платен от държавата:

Надолу ще прочетете:

Какво е публикувано
Какво може да се направи с публикуваното
Защо е важно
Какво следва

Какво е публикувано

Публикуваният код е само част от поръчания проект, но е една полезна част. Тя задвижва няколко сайта, които служат като реални допирни точки между гражданите и държавата. Работещ пример е порталът за електронни услуги на Агенцията по безопасност на храните.

Кодът се намира в новосъздадения държавен и официален GitHub акаунт, който съществува благодарение на Радослав Миланов, Павел Иванов и компания от администрацията на Министерски съвет и на ентусиасти от Общество.бг.

Публикуването на кода позволява да се разбере как работят проектите, дали са качествено реализирани, дали оправдават цената си и прочее. Дава се и възможност за бързи подобрения от самите граждани. Това са първи стъпки към качествено, полезно и удобно е-управление, което да остане съвременно дълго време след стартирането си.

Какво може да се направи с публикуваното

Призив към техничарите: Нека направим тази стъпка работеща. Това е проект с отворен код. Създателите му от фирма ТехноЛогика следят хранилището за pull-request-и и issues. Вижте дали проектът работи както трябва, предлагайте промени, или приканете ваш познат да прегледа.

В същия GitHub акаунт може да бъде намерен и кодът на държавния портал за отворени данни, който за момента се развива и поддържа про боно от Общество.бг.

Като бонус, може да се насладите и на първия commit в GitHub, направен самоинициативно от служител в държавната администрация.

Защо “отвореният код” е толкова важен?

Преди по-малко от година стартира кампанията на Общество.бг за разработване на държавен софтуер с отворен код, в която детайлно описваме защо софтуерът, изработван по поръчка за държавата и плащан от данъкоплатците, трябва да е публична собственост, с отворен код и да се разработва прозрачно.

Това не е техническа прищявка, а важен стратегически ход.

Обикновено държавните поръчки за изработка на софтуер протичат по следния сценарий – държавата решава, че има нужда от дадена софтуерна система. Намира се фирма-изпълнител и проектът стартира. Изпълнителят се оттегля зад една дебела завеса и започва строежът. Никой от крайните ползватели (администрация или граждани) и реално плащащите – данъкоплатци – не може да види какво става и как се харчат парите им. След Х години, завеста се вдига и тържествено се срязва лентичката на вече готовата, остъклена и измазана сграда.

Дали помещенията са разположени удобно? Дали ще има достатъчно електрически контакти? Дали мазилката няма да мухляса, да се олющи и да падне върху нечия глава заради некачествено изпълнение? Дали етажите не са високи по 1.5 м, защото някой е решил да спести пари? Дали изобщо имаме нужда от такава сграда? На това място? Не се знае. Държавата плаща на изпълнителя и темата се приключва.

В България вече си имаме един цял призрачен град, пълен с такива съмнителни сгради, някои от които са ни стрували десетки милиони. Хвърлени са камиони с пари за прекарване на инфраструктура като за милиардно население. И въпреки това, никой не иска да живее там. Защо ли е така?

Една от основните причини е липсата на каквато и да е възможност за граждански контрол.

У нас има достатъчно голяма общност от софтуерни и IT-специалисти, които имат техническите умения и гражданската позиция да осъществяват такъв контрол над изпълнението на държавните софтуерни поръчки.

Отвореният код, наред с множеството си предимства, ни осигурява тази много важна възможност – за проследимост и контрол.

Да се разработва проект с отворен код означава, че от ден първи на изпълнението на дадена обществена поръчка за изработка на софтуерна система, всичко, което фирмата-изпълнител произвежда, ще е публично и видимо от всички. Ако продължим метафората със сградата, при отворения код вие имате възможност да посетите строежа във всеки един ден, още от първата копка, и да разгледате:

какъв е напредъкът до момента;
дали се използват качествени материали;
дали основите и носещите конструкции се градят правилно;
дали се спазват общоприети стандарти и добри практики;
дали електрическата и водопроводната инсталация се прокарват според плана и прочее.

Ако нещо не е наред, можете да реагирате своевременно, а не да чакате официалното откриване, ако не и по-късно, чак когато се нанесете и таванът падне върху децата ви.

А фирмата-изпълнител ще знае, че крайният получател на продукта, чийто средства се харчат, вижда всичко, във всеки един момент. Дори само това знание е силен мотиватор човек да положи усилията да направи нещата както трябва.

Без прозрачността, която отвореният код дава, нещата ще продължат да се случват по стария начин.

Има, разбира се, и множество други ползи от отворения код, като възможност за преизползваемост на проекти или части от тях, както от държавата, така и от бизнеса, подобряване на конкуренцията, намаляване на риска от vendor lock-in и прочее.

Митове за отворения код

Ако имате притеснения относно сигурността на проектите с отворен код, може да погледнете секцията с “Митове за отворения код” в нашата кампания. Вероятно в ежедневието си използвате множество софтуерни продукти, за които дори не подозирате, че са с отворен код.

Интересен факт например е, че криптографският софтуер, на който стъпва сигурността на електронното ви банкиране и сайтовете за пазаруване онлайн, е с отворен код.

Какво следва?

Един от основните източници на финансиране на поръчки за изработка на софтуер, са европейски средства. За периода 2015-2020 г., европейското финансиране за такива проекти ще идва по оперативна програма “Добро управление” (ОПДУ).

Интересното е, че с помощта на участници от Общество.бг и безсъние от хора като Васил Величков, в тази нова програма в момента е заложено изискването всички софтуерни проекти, чиято изработака ще се финансира от програмата, да бъдат с отворен код.

Очакваме държавният GitHub акаунт да започне да се пълни с проекти в най-близко бъдеще.

Малки стъпки към едно по-добро е-управление.

Пътят до тези малки победи беше дълъг и никак не лек. Съвсем откровено, дори нямаме сили да разкажем цялата история. Може би някой ден, ако почувстваме нужда, ще напишем мемоари (половината с хиперболи, както си му е редът), в които ще се намери местенце за това. А може и да имате късмет да ни хванете на по бира в топлите летни дни и да ви надуем главите :)

Божо, Жоро, Митьо, Петко